Нещо ще се случи…
Може би са те…., а може би е само той!?
Всъщност е само той и си е напълно достатъчен да ни напълни ушите не с ушна кал, а с нещо много по-приятно и освен това без необходимост от почистване след това, дори напротив!
Diesler не идва от друга планета, но каца на различна от неговата на 17-и април…(да ме извинят сънародниците за израза).
Какво да кажем за него, за да стане по-ясно? Когато става дума за музика, винаги ми се е струвало, че думите не са сред достатъчните изразни средства за подобно описание, но все пак не би било излишно да се пуснат малко за нишан.
Diesler, познат на властите под името Jonathan Radford, излиза на сцената на Oстрова, когато написва първото си парче „Cotton Wool” и това на скромната възраст от 20 години. Още оттам се чува в ефира на BBC Radio 1, а хора като Gilles Peterson, Mr Scruff и Quantic започват да следят изкъсо кариерата на младежa от Manchester.
Естествено подобно откритие не остава да потъва някъде в забвение и набързо е привлечен да издава за престижния (и много любим) лейбъл от Брайтън – Tru Thoughts, където издава и първия си дългосвирещ албум „Diggin It Somethin Rotten”. 
В стилът му могат да се впишат от afro, funk, latin и jazz до broken beat, big beat, hip-hop, trip-hop и disco, а в творческата му биография ремикси и участия за най-големите лейбъли в бранша – Ninja Tune, Raw Fusion, Catskills, Hi Top, Schema и Record Kicks.
2006 бележи издаването на неговия втори албум за Tru Thoughts –„Keepie Uppies”, чийто успех до голяма степен се дължи на съвместната работа с Laura Vane, Suzanne Hughes и Joseph Malik. През 2007 година Diesler подписва с другия голям лейбъл на острова Freestyle records и издава третия си дългосвирещ албум - The Rhythm Station. Освен всичко Diesler слага началото и на “Diesler’s Live Experience” – 9-членна формация, която обикаля света и свири на най-престижните фествиали и концерти.
Е на 17-и април в Sugar club няма да видим тази формация, но ще можем да се насладим на нейното ядро - Diesler и то благодарение на поканата от страна на Groovy Sessions Radio Show.
Много е вероятно да се окаже, че именно Jonathan ще е изненадата, която ще изскочи от тортата (винаги можеш да си поръчаш секси playboy зайче, но някак си Diesler e по в стила на Groovy Sessions). А защо трябва да има торта ли?
Това всъщност е основната причина за този чудесен подарък - втората годишнина на радио предаването…
Пожелавам му още 200 години на качествено музикално атмосферно оформление и спирам с брътвежите, за да приведа в услуга на защитата свидетелските показания на Diesler, дадени под формата на интервю пред вещото отговорно лице г-н Мишев (единия groovy session, познат повече като DJ Funkusion) през ноември миналата година…
Mишев: Здрасти, Джон. Какво е чувството да бъдеш само на 25 години, а вече да имаш издадени два дългосвирещи албуми, 3-ти на хоризонта, една дузина ремикси и да ръководиш лайв-бенд?
Diesler:Чувството наистина е невероятно и за мен това е огромна чест. ( Всичко се случи много постепенно, затова считам, че съвкупността от всички тези позиции, които спомена, не е случайна.) Всичко обаче е резултат от изключително много работа , затова сегашният ми статус на музикант е закономерен. Винаги съм искал зад псевдонима на Diesler да се крият различни аспекти на музиката и имах огромния късмет да ремиксирам и свиря с много различни музиканти и продуценти.
М: Третият ти дългосвирещ албум ще бъде издаден от Freestyle Records. Ще ни разкажеш ли повече за това ?
D: Да. Бяха изминали около 14 месеца без нова Diesler продуцкия, което за мене е много време. С Tru Thoughts стигнахме до етап, в който бяхме изчерпали всякакви варианти за по–нататъшно промотиране на моята музика, затова се насочих към Freestyle Records. Знаейки предварително музикалната политика и концепция на лейбъла, от Freestyle не се поколебаха да издадат албума! Като цяло “The Rhythym Station” e най–завършеният проект , който е излизал до момента от Diesler и наистина се гордея с това!
М: Първият ти дългосвирещ албум ”Diggin’ it Somethin’ rotten” се състоеше предимно от инструментални парчета. С времето обаче, забелязвам тенденция към повече вокални изпълнения. В новата тава почти всяко парче има гост–вокалист - Laura Vane, Suzanne Hughes , Joseph Malik , Rup. Ще ни разкажеш ли малко повече за това?
D:Като цяло винаги съм харесвал вокалите в музиката. Мисля че тoва даже е елемнта, благодрение на който музиката, която продуцирам, придобива абсолютно завършен вид. Музиката, която написах за първия албум, бе замислена за вокали. Именно от него обаче осъзнах, че някои от песните имат добра идея, но все пак има какво още да се желае по тях. Тъй като визията ми като инструменталист е доста ограничена реших, че се чувствам много сигурен, когато използвам идеите от готови вокални парчета, вместо да създавам парчета с повтарящ се бийт през цялото време.
М: Кои музиканти са ти повлияли най–много през годините?
D: Това, естествено, е най-трудният въпрос за един музикант и продуцент. Но ако пропуснем шаблонните отговори, харесвам музика, като се започне от James Brown и Ray Baretto , мине се през Thomas Banglater, Kenny Dope и Louie Vega и стигнем до Goldie, Beastie Boys и The Doves.
М: С кое твое авторско парче си най–горд?
D: Това определно е темата “A Little Something” с Laura Vane от втория ми албум „Keepie Uppies”. Тогава наистина бях изключително щастлив, че парчето беше просто перфектно откъм съдържание и изпълнение! Естествено, има и още много парчета, с които се гордея, но точно това - “A Little Something” - нямах търпение хората да чуят.
М: Най-добрите 5 парчета според Diesler в момента?
D: Lack Of Afro - “When The Sun Goes Down” [Freestyle]
No Fakin’ - “Rump Shaka” [CDR]
Quantic Soul Orchestra - “Panama City” [Tru Thoughts]
Fab Samperi & DJ Farrapo - “Mystere Profound” (Batufunk Version) [Record Kicks]
The Hi-Fly Orchestra - Unknown (Dusty Remix) [Tramp Records CDR]
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Не пропускай датата 17-и април и не подминавай мястото Sugar club!
