Винаги има шанс един преобладаващо добър ден да завърши леко смачкано…
И докато се чудех дали най-бързия и лесен начин за изглажданe на смачканoто е чрез рязко и шокиращо премахване на приемници – антени на главата -> коса (страх ме е, че това напомня за Аватар), се появи новото видео на New Look към Nap On The Bow и се оказа добър заместител на прекалено буквалното търсене на нов поглед и вид (new look)… Спокойно, и аз не се разбирам понякога…
Дуетът New Look неотдавна издаде дебютния си едноименен албум за !K7 Records. Не мога да ги изтъкна с особени качества, но и не им липсват съвсем такива… Възможно е да откриете нещичко по свой хипстърски или нехипстърски вкус тук.
Двамината са от Канада и са двойка не само на сцената, но и зад, под, встрани и над нея. Тя (Руба) е 25-годишен бивш модел, той (Павао) е 31-годишен мултиинструменталист. Ако не одобрите музиката, то поне може да им се порадвате на идилията. Любовта, особено ако е прясна, вдъхновява…
Албумът на Miles Bonny е от онези, които приятно може да откриете сутринта на един 1-ви юли, който изглежда така сякаш сте проспали два месеца и директно сте се събудили на 1-ви септември.
Всъщност календарът не е от значение, защото меланхолията и нежността на представителната извадка на музикалната му душа е достатъчна за всякакви дати. Климатът в “Lumberjack Soul” (MPM) е съвсем отделна и самостоятелна единица.
Нужно е да бъдете предупредени, че в целия албум на Miles Bonny се носи от онази разчувстваща нотка, която е способна да предизвиква пеперуди в стомаха на момичетата и нападение от мравки по гърбовете на момчетата (извинете, мъже).
Не е ясно дали музиката е по-силна от вокалите или двете се борят наравно и рамо до рамо, глас до глас, звук до звук на бойното поле за спечелването на симпатии. Всъщност, ако сте меломан, всички тези обяснения са излишни и е достатъчно да дадете един “Play”, за да потъне всичко в сладка и ароматна музикална мъглявина.
За Miles Bonny чувахме и преди, когато излезе съвместното му парче “Same Dream Again” с приказно ленивия вокал на Ahu. Иначе в албума употребените гласни струни са преобладаващо с мъжки произход.
Не е чудно откъде е дошъл толкова изпипаният му музикантски усет, след като Miles е син на професионалния тромпетист Francis Bonny и покрай него от ранна детска възраст е бил изложен на звуковите атмосферни влияния на джаз, латин и класическа музика. Първата си нота е изсвирил на 2 години, а честите пътувания заедно с баща му са го ситуирали в не една и две латино, джаз и симфонични репетиции, често в присъствието на легенди като Tito Puente и Max Roach.
Освен солидна детска биография Miles Bonny има зад гърба си и кредити в Innatesounds Crew (Reggie B, Ces Cru) и е записвал и издавал заедно с DJ Day, Suff Daddy, Shawn Lee, TE1, The Ins, Hulk Hodn, Retrogott, Twit One, 74 Miles Away, AHU, Fleur Earth, Dela, Ta-ku, Portformat и много, много други. Заедно с продуцента Brenk формират групата S3 (Supa Soul S**t), а първият им албум идва по-късно тази година за MPM.
За серията DJ Kicks на Motor City Drum Ensemble имаше информация още през април, но изданието все още е предстоящо и дните до 5 юли могат да се броят с трепет.
До тогава можем да покажем малко L.O.V.E. с един от траковете в компилацията за K7! – дело на самия немски продуцент и DJ.
Премерен, точен, без излишъци и без недостатъци… С други думи – чуден!
Знаете онези нередки моменти, когато се прибирате рано сутрин по светло от някакъв заведенчески събор.
Май месец е и с радост сме махнали няколко слоя текстил от тялото си. Въздухът в София понякога намирисва на свежи пролетни цветове и към 6 сутринта, когато се зазорява и всичко още е много тихо, се просвате на леглото и се чудите дали сте прекалили с алкохола или пък количеството е било тамъН!
След Mark de Clive-Low в комбинация с Sharlene Hector сутринта ми беше такава… Не защото изпълнението им продължи до ранни зори, а по-скоро ме остави с нагласата, че тази нощ не може да приключи просто така около 1…
И докато първите трамваи потракваха по Графа, попаднах на Boom Clap Bachelors и по-важното – на Løb Stop Stå. В него пее Coco – добре познатият глас на Quadron.
Лирично ми стана и тръпкично. Зачудих се дали, докато го слушам, ми трябва да знам датски или и без него си се вписвам достатъчно добре в обстановката:
За цялото датско EP на датчаните Boom Clap Bachelor насочете ушите си към тук, а аз след няколко часа отивам да си го пусна и на фона на истинско, синьо, солено и блещукащо от много силно слънце (надявам се) море.
Едва ли някой и за миг си е помислял, че новият албум на Little Dragon ще е нещо, което най-вероятно ще пропусне…
Видеото с лайв изпълнението на “Little Man” за Yours Truly го доказва напълно. Още с излизането на “Nightlight” – първия сингъл от новото LP, беше ясно, че ще запрятам ръкави, ще подпирам лакти и до 16 юли ще търся търпеливо следи и нишани за “Ritual Union”.
Може би някой ще каже, че няма кой знае колко ново в звука им, не са промени стила или нещо от този сорт, но намирам именно това за ценно. Засега за мен тук се забелязва само надграждане на доказано добрата им формула – крива електроника, погалена от Yukimi Nagano.
Ако случайно изпитвате затруднения в избора на подходящ звуков ухажор на първите ви излежавания по слънчевите полянки, то препоръчвам “10 minutes of suspended melancholy”. Вярно, че няма опция за download, но пък парковете са все по-модерни и голяма част от тях имат опция за интернет… Носи се слух, че все по-често се срещат и smart телефони, така че надхитрете опциите поне за 10 минути.
Две много любими имена вчера ми попаднаха в полеслушанието.
Four Tet и Caribou, който е решил да се представя като Daphni в новия си по-денс ориентиран проект, са направили задруга в един лимитиран 12″ сингъл. Изданието за Text Records ще ви плесне през ушите като с мокър парцал или като пролетен дъжд… или като мартенското слънце…. или… имате други предложения?
За класата и на двама се знае, че е от високопоставен музикален, почти алпийски кръг. “Pinnacles” на Four Tet ще ви качи на островърхия планински връх на удоволсвтието още откъм А-склона на плочата. Докато го слушате ще вдишвате дълбоко от величието на гледката, която той разкрива пред виденията на слуха. Обърнете ли се към B-склона на 12-те инча, ще се сблъскате с “Ye Ye” ехото на Daphni, който за нас ще си остане Caribou, и е силно вероятно денс ветровете му да ви понесат към хоризонта…
Изданието е чудно и лимитирано, дори с вероятност да е и изчерпано вече, така че качвайте се на върха и подскачвайте!
Винаги има шанс един преобладаващо добър ден да завърши леко смачкано…
