На плажа, на брега, на моя територия, по залез слънце бих слушала с удоволствие и това:
Малко съм позакъсняла, парчето е от 2004, но тук е именно мястото за: По-доре късно, отколкото по-късно!
Много ми се връзва с гореописаната картинка, ще го пробвам възможно най-скоро…
Парчето “Move On UP” определено печели личната ми класация за най-дълго задържало се в myspace профила ми музикално оформление. Обикновено имам къде добрия, къде не толкова добрия навик да сменям звука там ежедневно, да не кажа ежечасно, но това парче явно успя да издържи на изпитанието и не се маха оттам вече не знам от кога…
Как се случи това и аз не знам, но въпреки подтика в заглавието не можа да ме накара нито да му намеря заместител, нито нещо, което достатъчно основателно да ме побутне към бутона “Add” и да запратя Lettuce feat. Dwele на заточение в списъка “User’s music profile history” (има го под всеки myspace player)…
Освен всичко останало, това има всички шансове ще се превърне и в първата ми vinyl покупка под формата на 7″ EP, издание на Unique Records.
Оригиналът на парчето е на един от най-добрите soul funk изпълнители на 20-и век - Curtis Mayfield - и вземайки му „Move On Up“ Lettuce показват, че Curtis определено е наложил влияние в музиката им.
За вокалната част са успели да се сдобият с идващия от Detroit певец Dwele, който вече има зад гърба си съместни проекти с Kanye West. Музикалната му история, както и идеално пасващият soul глас явно не са единствения фактор за този избор. Той притежава силно изявена любов и искрено разбиране към изпълнители като Stevie Wonder, Marvin Gaye и Donny Hathawa, което му осигурява един стабилен музикален гръб.
Остана ми и аз да им ударя един гръб и направих, каквото можах…
Не, това не е някакво настроение на легендарната Madonna, в което е достатъчно крива, та да се появи подобен термин! Съмсем случайно, преглеждайки ежедневния бълвоч от поп новини ми попадна такава, в която Dr. Peter van Ham - анализатор на отбраната към НАТО - обяснява как небезизвестният Северноатлантически съюз има нужда от реформи и в тази връзка като достоен пример за подражание посочва Madonna.
Дотук добре, има си логика в подобно заключение - то си е и обосновано: При положение, че Madonna e способна да се променя, видоизменя и наглася винаги в услуга на търсенето, та даже, бих казала, е почнала сама да го създава - всичко си е съвсем в реда на нещата… Не съм от върлите фенове на Madonna и в тази връзка няма да си натрупвам гнева на милиарди поклоници на тази Светица (бел.р. аналогичното име, представено в християнството). Тази “религия” - култът към Madonna - има своите дълбоки устои и основи, които искрено уважавам и не ще посмея да ги накърня…
Но друга ми е мислата…Откъде се пръкна това “крива на Madonna”!? И аз се сепнах, след като с изумление научих, че сме пропуснали тази важна точка по предмета Основи на макро и микроикономиката. Оказа, че бизнес анализаторите си имали такъв термин, който е наречен на името на поп иконата…
“What the fuck!?”, си казах аз…
Преводът може и да е грешен, така че преминавам на оригиналното Madonna-curve, което според пресветИте бизнес анализатори (не смея да ги оспорвам) би следвало да значи: “Способността да се адаптираш към нови парчета, оставайки през това време верен на собствените си принципи.”
Както вече казах, не мога да давам оценки за Madonna, защото съм твърде повърхностен неин познавач, но едно истинско “ЕВАЛА!” от мен!
Като се замисля, някой ден в крайна сметка това най-вероятно ще влезе и в нашите учебници по Основи на микро и макроикономиката…
Вече чувам в мъжките мозъци да се прокрадват съмнения за хомо ориентация…
Всъщност няма нищо лошо, ориентацията си е винаги ОК, когато е насочена към нещо добро. Тази hot mammmmma ми причини спомен за онзи русия остър анимационен герой Johnny Bravo, който честичко използваше тая реплика…”Hot MaMMMMMMmMMmMa!”
После пък покрай мотора се сетих и за една небезизвестна българска жаргонна фраза, загатната деликатно в заглавието. Ако се не лъжа някой от величавите ни рапери я бе възспял. Поетично наистина!…
Защо няма подобни фрази и в паметната българска поезия!? И ако има, има ли кой да ги помни вече…
Първо на първо, правото на реплика е в ръцете на самия Paul McCartney, който вече е оказвал осиновителска загриженост към основната тема на едно от многото интерпретации на парчето от баницата, наречена James Bond. Значи има зачатък на попечителска загриженост в този човек и може да му се има вяра - никой не желае лошото на чедата си…
В интерес на истината, опитах се да се сетя за недостатъчно сполучливи музикални опити за пресъздаване на тази класическа тема. Спор няма - хубавото си е хубаво в каквито и одежди да го облечеш (сещам се за някои изключения, но те винаги потвърждават правилото)…
Та бях тръгнала да казвам, че самият Paul McCartney е препоръчал непослушната млада английска дама Amy Winehouse за новия глас на предстоящата серия от сагата James Bond - агентът с многото чаровни лица, който, признавам си, съм пропуснала да изгледам от - до …Но затова пък музикалната страна на тази филмова монета ме заинтригува, особено, когато може би ще иде реч за Amy.
Дано след като най-накрая за малко поне и сигурна съм с неохота каза “Yes” на опитите да я пратят на “Rehab”, вземе че изкара нещо интересно от постоянното посещение на мястото с “двете нули” и им лепне една хубава седмица (7) отзад!
Не знам дали е редно, дали е съвестосъобразно, нито пък соционахално, но…се почувствах леееко cool, като си видях публикуван един що годе сполучлив работен (текстови) опит, който всъщност няма много обвързано с мен и моите частни, private въжделения. Но пък работата си е работа и аз не съм от анонимните работохолици…
Та си викам: “2 be!” (всякаквa приликa с други имена и събития е случайна…)
Хич и не искам 2 be FAME, ама що пък да не си кажа ей така между другото!?
”Книгите и музиката са само две от нещата, правещи живота по-хубав. Само две и може би не най-важните, но най-прекрасни.”
Из расмисли и страсти на Един Тео
Благодаря…
Проста аритметика, както би казал даскала ми по математика - Димитър Димитров, познат още като Херо (имаше май такъв футболен треньор, а?)…
Еми проста, ама не е чак па толкоз проста!
Особено, когато зад тея числа се крият години…Изживяни години, experience - модно е така да се казва, чувам…
Да си на 22 ще да рече, че си на 18 - навършил си пълнолетие - офоциално си подсъдим, отговаряш за постъпките си. По закон - полага ти се свободна покупка на цигари и алкохол (ако имаш кинти есте) и мама и тате вече не могат да ти казват “Не!”. Или дори да го казват вече можеш да им кажеш, че това няма никакво значение.
Та да си на 22 значи да си на 18 + още 4 години подобен род екстри (най-общо казано, разбира се)…
Да си на 22 ще да рече, че си на 16 - процесът на мутирането на гласа вече е едно ужасно, но пък забравено минало, видоизмененията в тялото ти за сметка на това са в разцвета на силите си, даже там някъде се мъжделее вече финалната пряка. Има голям шанс да си се съвокуплявал вече за пръв път - сигурно ти е харесало, макар още да не си сигурен, какво точно се е случило, но вътрешно нещо ти подсказва, че ще повториш, че даже и ще потретиш, поNтиш…Някой са запалили и първата цигара, която още не им е казала, но тя знае и отгоре на всичкото си мълчи, че няма да им е последна… Имал си първото си тежко напиване и си дал обет пред себе си, пред Господ и всички останали важни за теб инстанции, че това няма да се повтори, но още сам не знаеш какво говориш, още по-малко - обещаваш… Други пък си мислят, че са подхванали да учат нещо много, много велико, което някой ден ще ги отведе до големи професионални успехи, ако правилно си изиграят картите (обикновено въз основа на блъф, alles коз, ohne коз или просто 100 от пики)…
Та да си на 22 значи да си на 16 + още 6 години развитие на гореизложените фактори в живота (отново най-общо казано, разбира се)…
Да си на 22 ще да рече, че си на 10 - вече ти излизат някакви полови белези, заради които се чувстваш малко странно, когато останалите те зяпат в тях. Най-вероятно си разбрал какво е онова нещо, което правят “големите” във филмите, в чиито край баба ти често плаче - допрял си устните си до устните на симпатичния субект от горния клас и малко се чудиш: “К’во пък толкова реве баба ми? Не е зле…Малко гнусно, ама нали ще ставам голям - трябва да свиквам!” Отгоре на всичкото отдавна вече знаеш, че е супер яко да си пускаш любимите касетки, докато вашите ги няма и да се мяташ и пееш с пълно гърло в несвяст…
Та да си на 22 значи да си на 10 + още 12 години преизживяване и пренатрупване на всички тези емоции. Даже продължаваш тайно понякога, когато си сам, да си пускаш на MAX любими диви неща (вече на CD или mp3) и да си се мяткаш така, сякаш никой не те вижда…За останалите части да не говорим…
Аналогично е и че да си на 22 ще да рече да си на 7…Всеки с каквото сам си свързва тази възраст (най-общо казано есте) + оше 15 години трупане, трупане, трупане и затрупване на всички тези асоциации…
Иначе казано да си на 22 не е никак лошо – малки са още възрастовите чиста, които надграждаш и има широко поле за изява на личностна аритметична и геометрична прогресия.
Ако е необходимо, мога да поясня…Почти няма човек от под, около и над моето поколение, който да не е гледал или най-малкото поне е чувал за сериала “Twin Peaks”…
Именно оттам ми е останала в главата и прословутата реплика, която винаги щом отзвучи в съзнанието ми, ме
побиват тръпки! Само че това е като се сетя за Линчовското дело…и по-конкретно репликата “Fire, follow me!”.
Много удобно да го заменя с нещо любимо, за да спрат да ме побиват тръпки - даже да превърна тръпките и мравките, които полазват по гърба ми, в приятни, нежни, мили, ласкаещи чувства … Sun, follow me!
Да, слънцето е огън и огънят е слънце. Без слънце не мога, не мога, не мога, но и не искам! Искам да е с мен и аз с него, за да е всичко така, както трябва да бъде. Обичам, когато ме гали по бузите, когато пуска лъчите си надолу по раменете, когато ме щипе по корема, когато усетя допира му по бедрата си…
Обичам го, когато е в компанията на море,пясък…Обичам го, когато е топло, но и когато срамежливо се крие зад облаците. Най-много обичам да съм с него, когато е у дома си - през лятото, когато всички му се кланят. Много се крият, опитват се да си го спестят, противят му се, даже го и ненавиждат, но когато дойде зима, пак го желаят. Искат да го прегърнат, да му се извинят, то да се смили над тях и отново да бъдат близки. Но не и аз - аз съм му винаги вярна. И ще потъна в тази слънчева моногамия. Ще продължавам да търся следите му винаги, когато не мога пряко да го докосна.
Ще продължа да му “пускам трохи”, за да може винаги да ме открива и то, защото знае, че аз ще съм го чакала, чакам го и ще продължвам да го чакам….
И почти като растенията да поникна отново през лятото, когато ме огрее и погълна капки солена вода…
