За феновете социолози, философи и сродните им почитатели на хуманитарни науки – извинение, ако заглавието е силно некоректно (но с уважение към Вебер)…
Всъщност заглавието си е силно некоректно – знам, но какво от това?
Важното е едно – Nassimo, Ernestо Nassimo, ErNaste Nassimo, Nast, Naste, Naster (пропускам някои) са все имена, описващи един човек, който имам щастието да познавам, макар и бегло. Затова и не мога да пропусна да отбележа делата му, било то и от дистанция.
Миналата година списание “Едно” издаде първата българска книга за графити – “Napalm Graffix“. 144 страници – алманах на творчеството на Nassimo в периода 1995 – 2007 година. Излишно е да описвам значението и качеството и каквото и да било друго – близо една година мина оттогава и ако си поне малко заинтересован от този тип неща (а дори и да не си), няма начин да ти е убегнало това Събитие.
Дори и президентът не го пропусна…
А всъщност поводът за заглавието и писането на всичко това бе откриването на това:
