Миналата година, някъде около началото на топлите месеци (помня времето, защото слънчевите дни в живота си трудно ги забравям ;]) една личност, която в последствие стана мой перманентен спътник, ми paste-на един линк, придружен с думите: “Обърни внимание на този агент – големи неща се очакват от него!”
Обикновено рядко обръщам внимание, но този път не подминах с лека ръка, това което ми се предложи и… не сгреших!
Оттогава това е едно от имената, за които не пропускам почти нищо, когато видя, че името му е замесено.
Към момента няма нужда да давам линкове, за да подпомогна асоциациите, които името Aaron Jerome предизвиква. Явно времето си е казало думата и агентът „зле” си е свършил работата (имам предвид – не е останал под прикритие).
Комерсиалният успех и признанието за Aaron Jerome вече са факт. И все пак с издаването на „Time To Rearrange” за скромния младеж от Южен Лондон изглежда 2008 да се превърне в Неговата година!
Jerome със сигурност обаче не е постигнал това само с щракане на пръсти - скъсал си е задника от работа зад DJ-ския пулт, както и добре е изконсумирал възможностите в нелеката задача, наречена ремикс. За да успее като резултат да спечели на своя страна изпълнители като Roy Ayers, Bugz, Zap Mama и приятелката й Nitin Sawhney...
„Time to Rearrange” е леко казано убийствена смесица от парчети, които покриват доста широк спектър от различни музикални стилове. Може да се каже, че стилистично покриват всичко, което би могло да бъде с марка UK. Стиловете обаче не са единствените вариации, с които този албум блести. Има си и впечатляващ списък от вокалисти, което е същински показател за това кой - кой е на европейската beat сцена. Ако ми се позволи да обобщя, имайки предвид продуцентските умения и творческият талант на Jerome, имам на своя страна едно неоспоримо от нито една съдебна инстанция доказателство, че на този млад мургавел симпатяго няма да му се размине близката среща с онази изискана дама, подвизаваща се под името Успешна Кариера.
Ето защо, поради скромността на критичнооценъчните ми способности, реших, че много по-приятно и не толкова ангажиращо за моята личност би било да дам своя принос за опознаването му, но вместо да си спестя умствения труд и просто да повторя онова упражнение с даването на Линка (което би било едно доста незадоволитено опростяване на нещата), прилагам един опит за превод на негово интервю, дадено за Stereo Subversion.
SSv: Ти събра един същински ансамбъл от небезизвестни звезди в „Time To Rearrange”. Как успя всъщност да направиш такава „сбирка” в албума си?
Aaron Jerome: Просто малко се бях поуморил да пиша трак след трак сам самичък. Исках да открия нови вокалисти, с които да работя, така че просто се поразрових из нета, изслушах голямо количество нови записи, търсейки певци, с които бих искал да работя. Поради факта, че обичам да пиша музика в доста разнообразни стилове, започнах да преговарям с широк спектър от изпълнители и някак си се стремях да ги привлека за специфичните тракове, които вече имах впредвид. Мисля, че основно на този подход се дължи и положителния резултат, така че всичко приключи с някои наистина велики колаборации.
Simphiwe Dana чух, когато пътувах до Южна Африка. Първият й албум направо ме отвя, така че се опитах да накарам мой приятел в Йоханесбург да се свърже с нея. Две години по-късно нещата се случиха. Така записахме в една задна стаичка, точно на гърба на дома й, където тя принципно записва вокалите си.
Voice е MC от New Orleans, която чух в албума на Visioneers (BBE). Винаги съм искал да работя с жена MC, а тя усещаше трака, който й изпратих. Бях го озаглавил “Reel Timе“ и Voice ми върна рап, базиран на тази основа.
Кавър версията на “Dancing Girl” на Terry Callier дойде след едно изсвирване на това парче в един клуб в Лондон с името „Plastic People”. Реших, че ще предриема предизвикателството да му направя кавър. Първоначалният ми избор на вокалист беше Mozez. Бях голям фен на цялостното звучене на Zero 7. А и музикалният му регистър бе много близък до този на Terry Callier и в същото време добави свое собствено звучене.
Така или иначе с повечето от изпълнителите се свързах чрез Myspace или email. И в основни линии всички бяха ЗА да вземат участие в проекта. Комичното в случая е че в повечето случаи, когато „удрях на камък”, отказите идваха от изпълнители, които живеят в Лондон, но бяха прекалено заети, за да изпробват нещо ново.
SSv: Ритмичните парчета в CD-то са доста, доста впечатляващи. Drum програми ли използваш или истински барабани? Или пък може би е комбинация от двете?
AJ: Свиря на барабани някъде от 11-годишен. Бяха ми подарили евтин комплект ударни инструменти за Коледа и се самообучих. В записите определено има комбинация от двете неща: някои са записани части, други насложени. Толкова бях свикнал да запазвам песните в линейно темпо, така че програмирането на всичките допълнително добавени удари и фусове запази всичко в точното време. Бих казал, че винаги имам някакъв ритъм наум, още докато пиша парчето, но принципно винаги го слагам, след като свърша цялата работа по програмирането на мелодиите, тъй като често ми се случва да забравя мелодията в мига, в който седна пред кийборда.
SSv: Разкажи малко повече за процеса на писането на песните. Концептуализираш ли парчетата предварително?
AJ: В повечето случаи просто сядам пред компютъра и започвам да забърквам различни звуци, после опитвам да стигна до нещо, което да става. В други случаи искам да направя парче в специфичен жанр – тогава първо се заемам с beat-а. След това добавям още няколко канала с инструменти, които си мисля, че биха се вързали с контекста на песента, след това изсвирвам нещо върху всичко това. Всъщност съм доста систематичен в създаването, което предполагам ме кара да създавам един специфичен звук. Понякога идеята ми идва, докато се возя в метрото или докато заспивам, тогава точно ми се иска да възпроизведа абсолютно всичко. Повечето музиканти имат една мечта – да имат нещо като вградена записвачка в телата си, така че когато им дойде вдъхновение в даден момент да могат да си го изтеглят по-късно. През повечето време идеите се загубват преди да успея да се добера до подходящото за това място и да работя над тях.
SSv: Можеш ли накратко да опишеш своите методи на работа?
AJ: Предимно работя с Mac, използвам Cubase, с малък външен миксер за смесването на вокали, барабани, инструменти. Повечето звуци, които използвам, са от виртуални инструменти. В това число доста от щрайха, баса и т.н. Опитвам се да съгласувам малки музикални пасажи, онази част в парчето, където се случва най-много. След това разглобявам всичко наново за куплетите и припевите.
SSv: Кой е автор на текстовете в „Time To Rearrange”?
AJ: Повечето от текстовете са дело на техните изпълнители. Аз им дадох инструменталите, като така им загатвах откъде тръгват нещата и в каква посока бих искал да се развие тяхното усещане. В известна степен исках да извадя една различна страна от музиката си, като позволя на някой да й повлияе чрез част от своята версия за самата нея. Мисля, че в крайна сметка песните доста добре си паснаха, макар да бяха писани от различни хора.
SSv: Преди да издадеш дебютния си албум, дълго време си бил DJ. Има ли точка на пресичане между работата ти като DJ и тази като автор на музика?
AJ: Купувам си музика откакто бях на 13 години. В началото пусках house (Masters At Work style) , после повече RnB, soul, преминах към 2 step, garage, оттам в broken beat, общо взето всичко, което се е слушало в последно време! Така че това оказа силно влияние върху мен и то основно в това да открия точния начин и стил на звучене, който аз искам да продуцирам, знаейки също така каква музика се харесва на хората във и извън клуба. Известно време работих почасово и в един record магазин в Лондон на име „If Music”, така че през последните 4 години бях основно заобиколен от плочи. Работата като DJ ми помогна и в това да се науча да пускам музика, която не продуцирам, но просто ужасно много харесвам.
SSv: Имаш ли намерение да правиш концерти в подкрепа на промотирането на албума си?
AJ: Да, събрал съм бенд. Направихме първия си gig в Лондон в началото на февруари. Разполагам със страхотни музиканти и се надявам поне двама от вокалистите в албума да могат да взимат участие в живите изпълнения. Още така много бих искал, ако започна да правя по-големи участия, на фестивали например, да мога да включа и щрайх секция, както и музикант, който да свири на арфа! Сега бендът включва Richie Spaven – барабани (той свити с TY, PPP, Guru), контра-бас - Neville Malcolm (свири с Jose James и други), клавирни - Jay Enticknap. Изпълнителите, които взеха участие на последния gig са Andreya Triana, Kathryn DeBoer, Mozez и Mike Orwell.
SSv: Какви са шансовете да свирите в Щатите?
AJ: Надявам се да имам шанс да направя и това. Не съм още много сигурен как точно ще се случи. Или ще мога да взема целия бенд с мен, или ще трябва да взема други музиканти там. BBE има доста добро представителство в САЩ като лейбъл, имайки предвид имената Jazzy Jeff, J-Live, J Dilla и т.н. Предполагам, че това зависи повече от това, доколко промоутърите ще повярват в нещо такова. Бих направил една добра серия от концерти в Щатите.
SSv: Какво още можем да очакваме от Aaron Jerome през 2008?
AJ: Още музика, надявам се! Работя над няколко странични проекта. Единият е сет от африкански издания, смесица от highlife и afrobeat звучене, повече танцувални неща! От друга страна имам и един инструментален hip hop проект под името Ajs Dilemma, над който работих от време на време през изминалата година. Разбира се, още ремикси, с които постоянно се занимавам. Някои от тях ще излязат съвсем скоро - Scrimshire’s “Warm Sound” (Aaron Jerome remix) за Wah Wah45s и Randolph’s “Golden Day” (Aaron Jerome Remix) за Still Music.
Интервюто взе: Greg Rode - designer/writer/musician based in Indianapolis. He is the primary force behind the jazztronica project, Mystikos Quintet.
Публикувано на 19 февруари 2008 в Stereo Subversion.
Скромният опит за превод направи: Моя милост…
