Sun, follow me!!!

Ако е необходимо, мога да поясня…Почти няма човек от под, около и над моето поколение, който да не е гледал или най-малкото поне е чувал за сериала “Twin Peaks”…

Именно оттам ми е останала в главата и прословутата реплика, която винаги щом отзвучи в съзнанието ми, ме
побиват тръпки! Само че това е като се сетя за Линчовското дело…и по-конкретно репликата “Fire, follow me!”.

Много удобно да го заменя с нещо любимо, за да спрат да ме побиват тръпки – даже да превърна тръпките и мравките, които полазват по гърба ми, в приятни, нежни, мили, ласкаещи чувства … Sun, follow me!

Да, слънцето е огън и огънят е слънце. Без слънце не мога, не мога, не мога, но и не искам! Искам да е с мен и аз с него, за да е всичко така, както трябва да бъде. Обичам, когато ме гали по бузите, когато пуска лъчите си надолу по раменете, когато ме щипе по корема, когато усетя допира му по бедрата си…

Обичам го, когато е в компанията на море,пясък…Обичам го, когато е топло, но и когато срамежливо се крие зад облаците. Най-много обичам да съм с него, когато е у дома си – през лятото, когато всички му се кланят. Много се крият, опитват се да си го спестят, противят му се, даже го и ненавиждат, но когато дойде зима, пак го желаят. Искат да го прегърнат, да му се извинят, то да се смили над тях и отново да бъдат близки. Но не и аз – аз съм му винаги вярна. И ще потъна в тази слънчева моногамия. Ще продължавам да търся следите му винаги, когато не мога пряко да го докосна.

Ще продължа да му “пускам трохи”, за да може винаги да ме открива и то, защото знае, че аз ще съм го чакала, чакам го и ще продължвам да го чакам….

И почти като растенията да поникна отново през лятото, когато ме огрее и погълна капки солена вода…