22=18+4=16+6=10+12=7+15=… 31 януари, 2008

                                                                               

Проста аритметика, както би казал даскала ми по математика - Димитър Димитров, познат още като Херо (имаше май такъв футболен треньор, а?)…

Еми проста, ама не е чак па толкоз проста!

Особено, когато зад тея числа се крият години…Изживяни години, experience - модно е така да се казва, чувам…

Да си на 22 ще да рече, че си на 18 - навършил си пълнолетие - офоциално си подсъдим, отговаряш за постъпките си. По закон - полага ти се свободна покупка на цигари и алкохол (ако имаш кинти есте) и мама и тате вече не могат да ти казват “Не!”. Или дори да го казват вече можеш да им кажеш, че това няма никакво значение.

Та да си на 22 значи да си на 18 + още 4 години подобен род екстри (най-общо казано, разбира се)…

Да си на 22 ще да рече, че си на 16 - процесът на мутирането на гласа вече е едно ужасно, но пък забравено минало, видоизмененията в тялото ти за сметка на това са в разцвета на силите си, даже там някъде се мъжделее вече финалната пряка. Има голям шанс да си се съвокуплявал вече за пръв път - сигурно ти е харесало, макар още да не си сигурен, какво точно се е случило, но вътрешно нещо ти подсказва, че ще повториш, че даже и ще потретиш, поNтиш…Някой са запалили и първата цигара, която още не им е казала, но тя знае и отгоре на всичкото си мълчи, че няма да им е последна… Имал си първото си тежко напиване и си дал обет пред себе си, пред Господ и всички останали важни за теб инстанции, че това няма да се повтори, но още сам не знаеш какво говориш, още по-малко - обещаваш… Други пък си мислят, че са подхванали да учат нещо много, много велико, което някой ден ще ги отведе до големи професионални успехи, ако правилно си изиграят картите (обикновено въз основа на блъф, alles коз, ohne коз или просто 100 от пики)…

Та да си на 22 значи да си на 16 + още 6 години развитие на гореизложените фактори в живота (отново най-общо казано, разбира се)…

Да си на 22 ще да рече, че си на 10 - вече ти излизат някакви полови белези, заради които се чувстваш малко странно, когато останалите те зяпат в тях. Най-вероятно си разбрал какво е онова нещо, което правят “големите” във филмите, в чиито край баба ти често плаче - допрял си устните си до устните на симпатичния субект от горния клас и малко се чудиш: “К’во пък толкова реве баба ми? Не е зле…Малко гнусно, ама нали ще ставам голям - трябва да свиквам!” Отгоре на всичкото отдавна вече знаеш, че е супер яко да си пускаш любимите касетки, докато вашите ги няма и да се мяташ и пееш с пълно гърло в несвяст…

Та да си на 22 значи да си на 10 + още 12 години преизживяване и пренатрупване на всички тези емоции. Даже продължаваш тайно понякога, когато си сам, да си пускаш на MAX любими диви неща (вече на CD или mp3) и да си се мяткаш така, сякаш никой не те вижда…За останалите части да не говорим…

Аналогично е и че да си на 22 ще да рече да си на 7…Всеки с каквото сам си свързва тази възраст (най-общо казано есте) + оше 15 години трупане, трупане, трупане и затрупване на всички тези асоциации…

Иначе казано да си на 22 не е никак лошо – малки са още възрастовите чиста, които надграждаш и има широко поле за изява на личностна аритметична и геометрична прогресия.

Amy от къщата на виното 27 януари, 2008

Тя е само на 23, но определено вече светът на музиката е в краката й. Има купища номинации за Grammy и най-вероятно не ще остане само с тях!

И колкото и папараците да не сварват да си запълнят фото

паметта с нейни снимки, и колкото и таблоидите да не успяват да публикуват скандални материали и статии за

буйната й същност, Amy Winehouse определено ще впише

името си в музикалната история и то за дълги, дълги години…

Яд ме е, че пропилява времето си в алкохолизъм (който без никакво, ама никакво притеснение признава).

Яд ме е и като гледам как пуши crack, но нито е първата,

нито ще е последната, овъргаляла се в светкавична слава

музикална икона, която ще се свързва и с нещо такова.

В крайна сметка светът е пълен с наркомани и алкохолици и това, естествено, е жалко… Само че малко от тях могат да се похвалят с толкова достигнати върхове.

Тъжно е, че когато я попитат какво прави, за да се забавлява, тя отговаря:”Обичам да се напивам”.

Тъжно е и че без никакви притеснения излиза свръх пияна (или надрусана - това все още никой май не може да каже със сигурност)на малки и големи концерти в цял свят, както и на престижни церемонии по награждаване…

Тъжно е и че в тези случаи опиатът явно изкривява певческите й възможности, но…

Талантът си е там - вътре в нея - личи си от самолет, от космически сателит, ако щете - от друга планета (май преувеличавам…!?)

Тъжно ми е също така, че не мога да реша дали да осъждам подобно поведение или да го толерирам… Около мен е

пълно с хора, които правят същото като нея - друсат се, пият…счупват си главите с кви ли не гадости, но не мога да ги похваля с нещо друго…

В крайна сметка животът се живее веднъж, а когато си на 23 определено ти е времето да го живееш, а не да мислиш

как след няколко години ще си горд с това, че си бил правдоподобен и верен на обществените порядки!

Who gives a fuck!?!?…

Когато дойдат тези години, едва ли някой ще си спомня подробностите - както и сега едва ли феновете на The Beatles ги оплюват за това как преди години са се друсали в двореца на Елизабет II… Това си е едно отдавна и добре забравено минало, за което малцина се сещат с неприязън…

Така че: Go, Amy, Go!

Само гледай да не прекаляваш, т.е. остани жива поне до времето, което ти е писано и относно концертите в нетрезво

състояние…поне това спести на хора, които дават пари, за да те слушат…Тъпичко е с тея залитания и грозно пелтечене на думи сякаш говориш на патагонски… Аз лично много бих се издразнила да дам пари за това - същото или поне силно негово подобие мога да видя и чуя и в някой бар, в крайна сметка…

С питиетата можеш да дозлоупотребиш и на after-a

(едва ли ще ме чуе, но бях длъжна да го кажа =})

Sun, follow me!!! 27 януари, 2008

Ако е необходимо, мога да поясня…Почти няма човек от под, около и над моето поколение, който да не е гледал или най-малкото поне е чувал за сериала “Twin Peaks”…

Именно оттам ми е останала в главата и прословутата реплика, която винаги щом отзвучи в съзнанието ми, ме
побиват тръпки! Само че това е като се сетя за Линчовското дело…и по-конкретно репликата “Fire, follow me!”.

Много удобно да го заменя с нещо любимо, за да спрат да ме побиват тръпки - даже да превърна тръпките и мравките, които полазват по гърба ми, в приятни, нежни, мили, ласкаещи чувства … Sun, follow me!

Да, слънцето е огън и огънят е слънце. Без слънце не мога, не мога, не мога, но и не искам! Искам да е с мен и аз с него, за да е всичко така, както трябва да бъде. Обичам, когато ме гали по бузите, когато пуска лъчите си надолу по раменете, когато ме щипе по корема, когато усетя допира му по бедрата си…

Обичам го, когато е в компанията на море,пясък…Обичам го, когато е топло, но и когато срамежливо се крие зад облаците. Най-много обичам да съм с него, когато е у дома си - през лятото, когато всички му се кланят. Много се крият, опитват се да си го спестят, противят му се, даже го и ненавиждат, но когато дойде зима, пак го желаят. Искат да го прегърнат, да му се извинят, то да се смили над тях и отново да бъдат близки. Но не и аз - аз съм му винаги вярна. И ще потъна в тази слънчева моногамия. Ще продължавам да търся следите му винаги, когато не мога пряко да го докосна.

Ще продължа да му “пускам трохи”, за да може винаги да ме открива и то, защото знае, че аз ще съм го чакала, чакам го и ще продължвам да го чакам….

И почти като растенията да поникна отново през лятото, когато ме огрее и погълна капки солена вода…